Защо Южна Корея се справя по-добре с пандемията от Италия?

Защо Южна Корея се справя по-добре с пандемията от Италия?

Към този момент всички са до болка запознати с пандемията на Covid-19, която опустошава цял свят. Стриктни ограничения върху пътуванията се налагат навсякъде по света, хората масово се тестват, всички се подготвят или вече налагат сериозни карантини, а обикновените хора се притесняват за сигурността на работата и семействата си. Събирания на много хора се забраняват, а в някои случаи цели държави се слагат под карантина.

В цялата тази буря обаче ставаме свидетели на почти естествен експеримент относно това колко ефективни са социализираните здравни системи в подобни кризисни ситуации. И отговорът изглежда, че е…зле. За демонстрация може да сравним случаите на Италия и Южна Корея. Към момента на публикацията на този материал (12.03.2020) в Италия има 15 113 случая на коронавирус, докато Южна Корея има 7 869. Обаче, броят на заразените в Южна Корея расте със сравнително слаб темп от около 100 на ден, докато в Италия само за последния ден официалният брой заразени се покачи с 2 500. Като цяло Италия и Южна Корея имат сравнимо по размер население (около 60 милиона и 50 милиона), въпреки че територията на Южна Корея се равнява на около една трета от тази на Италия.

Пандемията в Италия се намира във фаза на бърз експоненциален растеж, въпреки че цялата страна бе сложена под карантина. От друга страна, в Южна Корея успява много по-добре да се справи със забавянето на разпространението на вируса, въпреки че в страната дори имаше култ, който умишлено се опитваше да зарази максимално много хора. Има много причини за тази разлика в постигнатите резултати и някои от тях са директно свързани с далеч по-социалистическата здравна система на Италия.

Здравеопазването в Южна Корея

Въпреки че в Южна Корея държавата предоставя универсално здравно осигуряване, държавата не определя цените на пазара за здравни услуги. Цените в болниците и клиниките в страната редовно надвишават нивото на държавно осигуряване, поради което много корейци ползват и частно осигуряване, за да покрият разликата. Осем от десет корейци използват частно осигуряване, като средно плащат $120 на месец за него.

Болниците в страната са на 94% частни, без държавни субсидии и следват модел на заплащане срещу конкретни здравни процедури. Много от тези болници се управляват от частни университети или дарителски организации. Броят на частните болници в страната сериозно се покачва от 1 185 през 2002 г. до 3 048 през 2020 г. Резултатът е, че Южна Корея има 10 болнични легла на всеки 1 000 души, което е повече от два пъти над средното ниво сред държавите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Цените в частните болници в страната също така са значително по-ниски (между 30% и 85%) от тези в САЩ, които са по-стриктно регулирани.

Здравеопазването в Италия

В Италия, от друга страна, хоспитализациите и хирургиите се предоставят от държавни болници или от частни такива, но задължително без заплащане за всички без значение нивото на доход. Разходите се покриват изцяло от националното здравно осигуряване. Пациенти често трябва да чакат месеци наред за достъп до процедури в големите публични болници. Чакането за малки частни болници е малко по-кратко. И публичните и частните болници предлагат т.нар. „пазарни“ опции, при които пациентът може да избере лично да покрие разходите, но тази опция рядко се използва. Спешната здравна помощ също винаги е безплатна.

Времето, което хората в Италия трябва да чакат за здравни услуги, както и други маркери на качеството на здравеопазването са значително по-влошени в южните региони на страната, вследствие на което пациентите често отиват в северна Италия в търсене на по-добра услуга. Докторите, които се образоват в италианските медицински училища често напускат страната, за да работят другаде, което е проблем, с който италианските власти се опитват да се справят. Италия страда от недостиг на медицински работници дори преди пандемията да удари страната. Броят болници в страната стабилно пада през последните няколко десетилетия, от 1 321 през 2000 до 1 063 през 2017. Италианското публично осигуряване налага цени на медицинските услуги, които са под пазарните с цел спестяване на публични средства, което води до недостиг на медицински професионалисти и услуги, както е и логично да стане при налагането на практически ценови контрол.

Заключение

Към момента здравната система в Италия вече е претоварена от десетки хиляди случаи на заразени с коронавирус. Поради това болниците в страната са принудени да започнат да приоритизират грижата за младите пациенти, в резултат на което на практика оставят някои от тези, които са най-застрашени от вируса (възрастните) да се оправят сами. Повечето наблюдатели смятат, че това е поради тежестта на самата пандемия. Обаче фактите рисуват различна картина. Те показват, че ситуацията се влошава в пъти поради прекомерното разчитане на държавно-гарантирана и централизирана здравна система, която не следва пазарни принципи и налага ценови контрол.

От друга страна, въпреки че Южна Корея предоставя базово публично здравно осигуряване, здравната система там е една от най-пазарните в цял свят, дори по-пазарна от тази в САЩ (където предлагането на здравни услуги е ограничено от множество регулации, които завишават разходите и правят здравеопазването по-малко достъпно). В резултат на това, здравната система в Южна Корея може да постигне това, което тази в Италия не може – ефективно да се справи с пандемията и да постави разпространението на вируса под сравнителен контрол без да е необходимо налагането на национална карантина.

 

Източник: ekipbg.com

error: Съдържанието е защитено!