Президентската реч, която има смисъл…и сърце

Президентската реч, която има смисъл…и сърце

Президентът на Украйна Володимир Зеленский и речта му минути преди настъпването на новата година….

„Скъпи украинци!
Обикновено в своите новогодишните приветствия президентите говорят за растежа на брутния вътрешен продукт, по – ниската инфлация, диверсификацията и други такива термини. С една дума, те ни убеждават, че сме започнали да живеем по-добре, нищо че не сме забелязали. Затова много често изключваме звука на тв и изчакваме края на поздравлението, че да минем към шампанското, шпротите и руската салата.
Днес ще е различно.

Нека днес всеки от нас честно си отговори на най-важния въпрос: Кой съм аз? Президент на Украйна? Успешен юрист? Обикновена домакиня? Студент по философия от Могилянка или агроном от Черкаския район?

Кой съм аз?
Бивш фотограф, който защитава държавата на изток? Бивш физик, който мие чинии в Италия? Или бивш химик, който строи небостъргач в Новосибирск? Напуснал Донецк лекар и отворил практика другаде? Или учител от Луганск, който заради данъците e отишъл другаде, но в крайна сметка се е върнал?

Кой съм аз?
Всеки, който живее от 10 години в чужбина и обича Украйна в интернет? Този, който изгуби всичко в Крим и започна от нулата в Харков? IТ специалист, който мечтае да емигрира? Или затворник, който иска да се върне вкъщи?

Кой съм аз?
Жител на Франковск, който защитава родния си език? Роденият в Гурзуф, който пази обаче родния си език? Жител на Берегово, който защитава своя език? Или жител на Краматорск, който говори родния си език? Този, който научи украинския, защото е нормално да се знае държавният език, или този, който не иска да направи това?

Кой съм аз?
Този, който плаща данъци? Този, който засича другите на пътя? Този, който гледа куче в дома си? Рижав? Мюсюлманин? Глух? Мразещ маслините? Либерал? Отличник? Нехаресващ „Game of Thrones“? Сангвиник? Веган? Козирог? Неотстъпващ място в метрото? Кръвен донор? Или противник на пластмасата?

Всичко това е всеки от нас. Това са украинците, каквито са. Не са съвършени и не са светци. Защото са просто хора. Живи хора със своите недостатъци. Но в паспорта ни не пише „правилен“ или „неправилен“ украинец, няма отметка „патриот“, „малко рускиня“, „русофоб“ или „бандеровец“. В паспорта ни пише „гражданин на Украйна“, с права и задължения. Много сме и все различни.

И така, кои сме ние?
Тези ли 73%, които избраха президента, или тези 25%, които не го приемат? Или тези, които не отидоха до урните? Тези ли, които празнуват Коледа на 25 декември, или тези, които правят това на 7 януари? Тези ли, които се знаем от 100 години, или тези, които се познаваме едва от 2014? Тези ли, които гледат „Ирония на съдбата“, или тези, които гледат „Сам вкъщи“? Тези, които казват „наздраве“ за „Динамо“, или тези, които казват „наздраве“ за „Шахтьор“? Тези ли, които празнуват 8 март, или обратното, които го смятат за отживелица? Тези, които ходят на църква в неделя, или тези, които мързелуват в събота? Тези, които казваме „обичам те“ на украински, или тези, които казваме това на руски?

Всичко това сме ние. Радваме се еднакво, когато се роди дете, и няма значение момче или момиче е. Щастливи сме, когато сме влюбени – и в Славянск, и в Дорогобичи. И кръстовете върху гробовете на нашите войници в Тернопол не са съперници по родолюбие с кръстовете в Кривой Рог.

И когато нашите моряци и нашите пленници се върнаха, всички плакахме от щастие: и украинците, и рускоговорящите. И обикновената домакиня. И успешният адвокат. И президентът на Украйна.

В нашата история има много, което ни обединява. И от време на време се учехме да бъдем държава.

През Новата година всеки ден трябва да бъдем една държава. Това трябва да ни е националната идея. Да се научим да живеем с уважение – за бъдещето на страната ни. Защото ние си го представяме така: да сме успешна и просперираща страна, в която няма война. Държава, върнала своя народ и своите територии. Където няма да е от значение как се казва някоя улица, ако е осветена и павирана. Където няма да е от значение пред чий паметник чакате любимото момиче. Ако виждаме бъдещето си еднакво, това трябва да ни обедини.

Скъпи украинци!
През новата 2020 г. пожелавам всички да се уважаваме помежду си. Бъдете здрави, нека ни споходи благополучие и имайте много поводи за усмивки. Пожелавам на всички да си починете добре, да се наспите, да не преяждате и разбира се, на сутринта главите ни само да са леко и приятно замаяни. Мир за всички нас.

И не забравяйте, че да обичаш Украйна, означава да обичаш всички.“

Всъщност в президентското слово има такава удивителна енергия, че тя се усеща и заразява и без съвсем да разбираш какво точно казва Зеленский. Уверете се сами…

error: Съдържанието е защитено!