Мъжът, който спаси света

Мъжът, който спаси света

Всички по света, родени преди 27 октомври 1962 г., вероятно дължат живота си на Василий Александрович Архипов. Един руски военноморски офицер, който в този ден отказа да стреля с ядрено торпедо по американски самолетоносач. А по този начин предотврати вероятността от трета световна война и термоядрено унищожение на цялата планета. Но да караме поред…

Конфронтацията е част от Кубинската криза. Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците – „Кубинска ракетна криза“, а кубинците – „Октомврийска криза“. През май 1962 г. съветският лидер Никита Хрушчов и кубинският президент Фидел Кастро постигат „тайно“ споразумение, което позволява на Съветския съюз да изграждат ракетни обекти в Куба, включително да съхраняват с ядрени ракети – 42 по-конкретно.

След като договорката е разкрита от Америка в началото на октомври, президентът Джон Ф. Кенеди провежда серия от кризисни разговори със своите съветници и по-късно същия месец, на 22 октомври 1962г., прави обръщение по американската телевизия:

„Това правителство, както беше обещано, е поддържало най-близко наблюдение на съветското военно струпване на остров Куба. През изминалата седмица непогрешими доказателства са установили факта, че поредица от офанзивни ракетни площадки сега са в подготовка на този държан в затвор остров. Предназначението на тези площадки не може да бъде друго освен да осигурят способност за ядрен удар срещу Западното полукълбо.

Характеристиките на тези ракетни площадки показват два отличими вида инсталации. Няколко от тях включват балистични ракети със среден обсег, способни да носят ядрена бойна глава на разстояние от над 1000 морски мили. Всяка от тези ракети, накратко, е способна да удари Вашингтон, Окръг Колумбия, Панамския канал, Кейп Канаверал, Мексико Сити или който и да е друг град в югоизточната част на Съединените Щати, в Централна Америка или в Карибския район.

В този смисъл ракети в Куба добавят към вече ясна и присъстваща заплаха – макар че трябва да бъде отбелязано, че нации от Латинска Америка никога преди това не са били поставяни в потенциална ядрена опасност.

Мои съграждани, нека никой не се съмнява, че усилието, на което сега сме се отправили е трудно и опасно. Никой не може да предвиди какъв ход то ще вземе или какви разноски или жертви ще бъдат понесени. Много месеци на жертвоготовност и самодисциплина лежат напред – месеци, в които както търпението ни, така и волята ни ще бъдат поставени на изпитание – месеци, в които много заплахи и осъждания ще ни напомнят за опасностите ни. Но най-голямата опасност би било да не направим нищо.

Пътеката, която понастоящем сме избрали е изпълнена с рискове, както са всички пътеки – но тя е в най-голямо съответствие с характера и смелостта ни като нация и с ангажиментите ни по света. Цената на свободата винаги е висока, но американците винаги са я плащали. И една пътека никога няма да изберем – и това е пътеката на предаването и подчинението.

Нашата цел не е победата на мощта, а защитата на правото – не мир за сметка на свободата, а както мир, така и свобода, тук в това полукълбо, и надяваме се по целия свят. Ако е Божията воля, тази цел ще бъде постигната.“

На 27 октомври военните кораби на САЩ разкриват присъствието на съветска подводница B-59 с торпедо с ядрена бойна глава. Пускат експлозиви, за да принудят подводницата да излезе на повърхността за идентификация. Всичко се случва без американците да са наясно, че подводницата е въоръжена с ядрено торпедо с приблизително силата на бомбата, която унищожи Хирошима.

Екипажът на подводницата е уморен, след като е пътувал близо четири седмици. Капитанът Валентин Савицки решава, че ядрената война вече е избухнала между Съветския съюз и САЩ и нарежда ядреното торпедо на В-59 да бъде подготвено за стрелба. Нейната цел трябва да бъде USS Randolf – гигантският самолетоносач, който ръководи американския флот.

Атаката обаче не може да бъде предприета, преди да има постигнато споразумение от ръководството на съветската подводница.   Историята спори по темата – дали и другите двама капитани се обявяват против плановете на Савицки, или само единият го прави. Според най-достоверната версия капитан 2 ранг Архипов  запазва самообладание, взема под внимание сигналите, които си разменяли американските кораби, и спира Савицки. В резултат на това подводницата изпраща сигнал със следното съдържание: „Прекратете провокацията!“, в резултат на което самолетите се изтеглят и обстановката малко се нормализира.

След Карибската криза Архипов продължава да служи в съветския флот. През ноември 1964 г. е назначен за командир на 69-та бригада подводници. След това командва 37-ма дивизия подводници. През декември 1975 г. получава званието контраадмирал, като е назначен за началник на Каспийското висше военноморско училище „Киров“, Баку. Тази длъжност заема до ноември 1985 г. На 10 февруари 1981 г. получава званието вицеадмирал.

През 2002 г. Том Блантън, директор на американската изследователска и архивна институция Архив на националната сигурност, казва, че „човек на име Василий Архипов спаси света“.

error: Съдържанието е защитено!