Може ли една къща на ул. „Оборище“ да има памет

Може ли една къща на ул. „Оборище“ да има памет

Имат ли къщите памет? За човека, който решава да я построи, за архитекта, за строителите, за обитателите, за гостите? А за времето имат ли къщите памет? И ако къщата е отнета от собственика й, без значение дали по негово желание или не, и ако после в нея живеят различни хора, какво може да направи къщата? Нищо, освен да се надява на милостта на поредния й собственик, което означава да не бъде съборена, ако не за друго, поне заради паметта на първия й собственик, изградил я с любов, с желание и с вкус…

По време на турското робство в Горна Джумая (Благоевград) живее някой си Стоимен Чапрашиков, о̀правен и буден човек, който купува тютюни и ги продава в Гърция и Турция, т.е. в Османската империя. И така му потръгват нещата, че в 1864 създава и фирмата „Ориент табако“ – и за да е добре семейството му, и да има какво да завещае на синовете си Георги и Иван…

По – големия Георги не го влече търговията, но пък е „бунтаджия“ – за участие в Априлското въстание едва отървава бесилото… И понеже след Освобождението и според Берлинския конгрес Горна Джумая остава извън Княжество България, Георги се изселва в Дупница, където умира сравнително млад…

Брат му Иван обаче е истински увлечен от търговията. Изселил се и той в Дупница, тук той развихря предприемчивостта си – търгува с тютюни, кожи, след десетина години открива фабрика за брашно и трици, създава първото в града акционерно дружество, снабдява княжеския дворец в София с хранителни стоки… И понеже доста забогатява, купува и мелници, винарски изби, ниви, мини и тютюневи складове…

И понеже е и близък с Яне Сандански, без да афишира, финансира и ВМРО. В 1908 пише завещание – оставя куп пари за безплатни ученически трапезарии, на училищата в Горна Джумая и Дупница за награди на отлични ученици и за дрехи и на бедни ученици. Завещава пари и на дупнишкото читалище и Софийската търговско-индустриална камара…И сякаш свършил нужното, същата година Иван Чапрашиков умира…

Брат му Георги има трима синове (Стефан, Крум и Александър) и две дъщери (Васка и Райна). Но понеже брат му Иван няма деца, още приживе той прави племенника си Крум свой наследник…

Тримата братя Стефан, Крум и Александър Чапрашикови стават едни от най-големите търговци и предприемачи в България от началото на миналия век до 1944. В това време се отварят безброй ниши за забогатяване. Конкуренцията става жестока, политика и капитал се сливат, действат финансови разузнавания, ударите под кръста са практика, но така или иначе, братя Чапрашикови стават знакови лица в България.

Най – големият Стефан завършва право в Париж, след което е секретар на княз Фердинанд и доверен негов човек. Даже когато князът за първи път се качва на самолет, чудо невиждано за времето, човекът до него е Стефан Чапрашиков. Участва в Балканската война, а след това години наред е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия, Русия и Германия. Там създава не само политически връзки, полезни за България, но и икономически за себе си – основава фирмата „Стефан Чапрашиков и сие“ за износ на тютюни, като „сие“ е сестриният му син Димитър Божков…

Голямата страст на Стефан Чапрашиков обаче е спортът. Самият той състезател по конен спорт, в 1929 в Лозана го избират за член на Международния олимпийски комитет (МОК) и е несменяем негов член до 1944… Като почетен председател пък на Българския олимпийски комитет (БОК), осигурява 20 000 марки дарение от Германия и така наши спортисти участват на зимните олимпийски игри през 1936 в Гармиш Партенкирхен. Инициира строежа на столичния хиподрум, дарява пари и за други спортни начинания, а и 10 000 лв за Метеорологичната станция на връх Мусала… По това време с другите си двама братя дарява и 142 000 златни лв за строежа на църквата в Банкя, между другото, прекрасен храм, а и за много други народополезни дела…

„Средният“ брат Александър избира за себе си попрището на български офицер, но е и депутат, а и цял живот съдружник на най – малкия брат Крум и негов солиден гръб, защото Крум ще стане моторът на семейния бизнес… И малко изпреварваме събитията, но все пак да кажем, Александър и Крум живеят в България, а Стефан – „навън“, но тримата братя цял живот си помагат и подкрепят…

На най – малкия Крум Чапрашиков търговията е в кръвта, нищо че като гимназист участва в четата на Христо Чернопеев, а и на Яне Сандански, защото иска да види Македония свободна… Завършил право в Гренобъл, Крум Чапрашиков обикаля Европа, създава връзки с големи тютюневи компании, през 1907 успява да продаде във Виена тютюневите реколти от две години и спечелва милиони. И понеже става най – влиятелният български търговец в бранша, вдига в „българската тютюнева столица“ Пловдив огромни складове, които преди 2-3 години събориха… Отделно има мелници, предприятия, мини, фабрики, къщи, имоти и какво ли още не…

Крум Чапрашиков е и кмет на Дупница и прокарва водопровод и благоустроява центъра му, и участник в Балканската война е, и три пъти е депутат, и основава един от най – влиятелните вестници – „Зора“, и един от създателите на градоустройствения план на София е… През целия си живот дава пари на ВМРО, както и на училищата в Горна Джумая, Дупница, Кочериново и Крумово, а като наследник на чичо си, в 1928 превежда 200 000 лв. на Софийската търговско-индустриална камара, с които тя учредява фонд за награди на най – различни български изобретатели… И когато по разбираеми причини в 1948 закриват фонда, държавата „наследява“ 623 564 златни лв…

Да кажем още, че двете им сестри, според тогавашната традиция, се омъжват за почтени мъже и създават свои семейства, уважавани в тогавашна София…

Естествено, като богати хора, тримата братя си построяват къщи в София… Стефан вдига своята на днешната улица „Шипка“, но бомбардировките в 1944 я сриват… Александър – на днешния бул. „Евлоги Георгиев“, а Крум – на днешната ул. „Оборище“. Двете къщи ги проектира прочутият арх. Иван Васильов и сами по себе си представляват прекрасни образци на архитектурата…

Крум Чапрашиков умира от туберкулоза в 1934.

Десет години по – късно идва 1944 и нещата у нас се променят главоломно. Стефан Чапрашиков все пак се връща в България, вероятно с надеждата, че като дългогодишен дипломат, няма да има проблеми. Но проблемите започват и пред мисълта, че може да бъде изправен пред Народния съд, той се обесва…Години преди това обаче е завещал къщата си с голямо дворно място на ул.“Шипка“за музей на спорта, така че държавата взима мястото и днес на това място се намира Руският културно – информационен център…

Александър Чапрашиков го арестуват, а после въдворяват в Лясковец, където умира. Къщата му на бул.“Евлоги Георгиев“ е национализират и в годините на социализма в нея се помещава Полското посолство…

На Крум Чапрашиков къщата на „Оборище“ първоначално се настанява Щабът на Съветската армия, после я национализират и в нея се разполага Тодор Живков. Като се премества в резиденция Бояна, в къщата се настанява фондация „Людмила Живкова“, а след нея Гръцкото консулство…

За съдбата на децата на братя Чарашикови няма да пишем, но съдбата им не е от леките… Ще напишем само как продължава животът на Анна – дъщерята на Крум Чапрашиков…
Малко преди 9.09.1944 тя се озовава в Швейцария и остава там… В следващите месеци брат й е пратен в Белене, а майка й преживява как да е…

В 1954 Анна Чапрашикова вече е кореспондент на сп. „Пари мач“в Ню Йорк. И оттам двамата със Стефан Груев – авторът на „Корона от тръни“ и син на разстреляния от Народния съд личен секретар на цар Борис, осъществяват план. Френски журналист написва превъзходна статия от 10 страници за Българското Черноморие, идва тук и лично преговаря с Тодор Живков да разреши роднините на Стефан Груев и майката и братът на Анна Чапрашикова да напуснат България… И успява …Майката доживява до 103 години, а братът Иван живее и умира в Париж, но няма деца…

И когато идва 1989, 71 – годишната вече Анна Чапрашикова се оказва единствената наследница на всичко, останало й като бащиния, както се казва… Връща се в България и наема адвокати, но особено й е на сърце бащината къща на ул.“Оборище“, която действително е истинска перла..

Връщането на наследствените имоти продължава цели десет години, след което те са продадени неособено коректно от адвокатите, но това е друга тема… И когато Анна Чапрашикова умира в 2006, се разбира, че последната й воля е била всичките й пари от продадените имоти да бъдат наследени от Американския университет в Благоевград с цел „изпращане на талантливи български студенти да учат в Харвард, Йейл, Принстън и други престижни университети в САЩ”…

Къщата на ул. „Оборище“, и до днес известна като къщата на Чапрашиков, преди това я е купил бизнесменът Красимир Гергов. Години наред тя официално е седалище на Българския голф клуб, а дали е така, никой не може да каже, защото триметрова ограда старателно я крие от хорските погледи, а зло куче не позволява дори да се надзърне между пролуките й…

И пишем всичко това, защото случайно видяхме, че заради дългове на Красимир Гергов перлата на ул.“Оборище“ е обявена от частен съдебен изпълнител на търг с първоначална цена 11 358 820 лв.

И на 1 октомври 2019 къщата на Чапрашиков ще има нов собственик. Но такъв е животът – хора се раждат, живеят и умират, а къщите им остават, за да заживеят в тях други хора, а след тях и други…

И всеки от тях оставя по нещо в паметта на къщата, но е факт, че някои къщи изглеждат много достолепни…

Достолепие, заложено от първия им собственик, и достолепие, незагубващо се във времето, без значение кой е всеки следващ собственик на къщата…

*Снимките са от обява в регистъра на публичните продажби на сайта на Камара на частните съдебни изпълнители

 

Рубриката (Не)забравената България се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ – официален дистрибутор на Hörmann.

error: Съдържанието е защитено!