Между двете световни войни цяла България спи в креватите на братя Габровски

Между двете световни войни цяла България спи в креватите на братя Габровски

Тази статия нямаше да я напишем, ако в антикварен магазин не бяхме видели характерен старовремски креват, недокоснат от времето, ако не се бяхме запитали кой ли е оставил тук това бижу и ако не се бяхме сетили кой в България между двете световни войни произвежда тези кревати… Но да караме подред…

Преди Освобождението, че и 50 години по – късно, днешният град Търговище се нарича Ески Джумая. Та там скоро след Освобождението и през няколко години се раждат трима братя – Стефан, Емануил и Неделчо Габровски. Майката и бащата имат общо шест деца, но нашият разказ ще е за тримата братя.

Понеже такова голямо семейство трудно се изхранва, още от малки всички деца поработват тук – там, затова и не успяват достатъчно да се образоват. С оглед на историята на братя Габровски, най – инициативният и о̀правен открай време е все пак Емануил, който се хваща на всякаква работа. И кой знае от какви точно подбуди, но 16 – 17 годишен със свой приятел даже прави опит да емигрира в Америка – по онова време „страната на неограничените възможности“, към която неспирно се устремяват хиляди европейци….

Това не се случва, но както се казва, вода, която тече, сама намира пътя си… Продължавайки да се труди неуморно и пестейки всеки лев, в 1906 Емануил решава да започне търговия, но непременно с двамата си братя – Стефан и Неделчо. И отварят малко магазинче, в което продават дребни стоки за бита, основно „чембери“ и „язми“ – женски забрадки и кърпи за глава.

Търговията върви съвсем нелошо, като се има предвид, че в 1912 започва Балканската война, „преминала“ в Межусъюзническата. Но когато България се включва в Първата световна война, братята Габровски са мобилизирани, а след края й разбират, че всичката им стока в магазинчето е била иззета за нуждите на армията (вероятно за превързочни материали). Не знаем дали тази стока е била много или малко, но така или иначе, те се оказват на нулата.

И тогава Емануил отива в Русе, където правели тези кърпи и забрадки, за да закупи нова стока, но там двете работилници били претоварени от поръчки и трябвало да се чака половин година. Затова без много мислене със свой приятел, имащ известен опит, решава да действа. От акостирал във Варна италиански параход купуват плат, наемат помещение в Русе и с взет назаем инвентар от някакъв си арменец, стартират. Така в 1921 започва да съществува „Братя Габровски – Първа българска фабрика за язми и манифактура на едро“. Освен че започват сами да произвеждат споменатите кърпи за глави и забрадки, братята продават и дребни стоки за бита, платове и прежда на едро. И понеже платовете и преждите особено се търсели, скоро отварят и фабрика „Електрон“, където ги обработвали, избелвали и боядисвали и както бихме казали днес, по този начин затварят производствения цикъл.

Само след 2 години работата така се разраства, че братята Габровски отварят клонове в родната Ески Джумая (Търговище), Варна и Пловдив. Моторът на семейната „фирма“, както и в самото начало, е Емануил, но и както от Възраждането се практикувало, братята вървят заедно… И тогава, и после са десетки примерите, в които братя, впоследствие и с порасналите си синове, въртят успешен бизнес и (почти) никога не се скарват… Може би защото още ебила жива париархалната традиция, повеляваща членовете на една фамилия да вървят напред заедно, а всеки да полага максимални усилия за благоденствието й дори някой от тях да е по – инициативен и по – способен…

И понеже става въпрос за времето след Първата световна война, да кажем, че според статистиката населението на България тогава е 5 милиона, от които 4 милиона живеят по селата. Но още отпреди Освобождението градският и селският бит значително се отличават по стандарт, в полза на градовете, разбира се. Ето защо до края на Първата световна война ако в селска къща имало креват, то той е бил в къщата на кмета, даскала или попа, а селяните спели на самия под – на някои места върху постелки – халища, китеници и козляци, на други – върху постлани с черги дървени одъри (все пак)….

Но животът никога не стои на едно място, а когато с годините се променя, хората започват да търсят по – доброто за своя бит. На нас може да ни е смешно, но след Първата световна война по селата да имаш вече креват, става белег за стандарт. По тази причина, а и естествено, заради необятния пазар, в 1922-23 (макар регистрацията да е по – късно ) братя Габровски отварят креватна фабрика, която наричат „Изкуство”. И две десетилетия произвеждат ли произвеждат прочутите си железни кревати и те се купуват ли купуват… Някой от вас може да е виждал такъв в къщата на баба си и дядо си, „наследен“ от техните родители… А понеже ние сме виждали креват на Братя Габровски (едно към едно като този на рекламата), но не само този в антикварния магазин, ви уверяваме, че красотата му е неоспорима – тъмнокафяв, незагубил цвета и лъскавината си толкова години, с декоративни метални пръчки и топки на четирите краища, с изрисувани табли и изящни крака…

Виждали сме и детските колички на Братя Габровски, с които по градските градинки майките някога са разхождали малките си деца – много са красиви… На снимки, които не можем да публикуваме заради авторските им права, видяхме и детските им автомобили с педали – изглеждат невероятни, при това не само за времето си. Не можем да кажем как са изглеждали нощните им шкафчета, креватните пружини, пожарните и бензиновите помпи, както и всякаквите им метални изделия. Но специално креватите, детските колички и количките с педали няма как да не са били отлични, защото материалите им били внос от Чехия и Германия и защото наистина били прецизно изработени… И е всеизвестен факт, че между двете световни няма населено място в България, което масово вече да не било „оборудвано“ с прочутите русенски кревати, а за останалата продукция на фабриката – не знаем…

Но както се казва, един бизнес или се развива, или не се развива. И понеже братята Габровски го развиват, през 1930 късметът застава на тяхна страна – на търг успяват да купят фалиралата фабрика за дървен материал „Карпати” в Русе. Но в нея трупите се доставяли от Румъния, Варненско, Търновско и Тетевенско и често се повреждали при транспортирането, а имало и някои други проблеми. Ето защо в 1934 братята Габровски вдигат в Тетевен фабрика за шперплат, като материалът се доставял от околността. Фабриката „Карпати“ остава като „помощна“, а междувременно те и продават първата си фабрика – бояджийската, защото явно вече времето й е отминало…

Замогнали се предостатъчно, в следващите 2-3 години братя Габровски, както всички богати българи и в тези години, но и открай време, решават, че спечелите пари няма да им се усладят, ако не направят нещо и за своите съграждани. За новоизграденото отделение за гръдноболни към Русенската държавна болница даряват 100 легла и нощни шкафчета, но това е дребен жест. Отделни суми даряват и на църкви и училища, а в 1930 – 1931 постряват два дневни детски дома, които осигуряват и с дарителски фонд от 400 000 златни лв (в него се включва и Алберт Искович – също русенски индустриалец).

През 1933 двама от братята Габровски (заради възрастта си третият се оттегля от активния бизнес) навлизат и в друга сфера, създавайки „Първа българска петролна индустрия“ – акционерно дружество, което скоро открива първата в България петролна рафинерия…И започват да произвеждат бензин, газьол, масла и други такива продукти…

На 19 май 1934 военните в България правят преврат. Народното събрание е разпуснато, политическите партии са забранени, отменя се Конституцията и местното самоуправление е прекратено. В края на май и като известен стопански деец, Емануил Габровски е назначен за кмет на Русе. И макар да кметува само до края на годината, той доказва, че успешният човек дори и за кратко време може да отхвърли огромна работа. Освен че приема общинския бюджет, Габровски се заема с проблемните строежи на градските хали и градската кланица, изгражда 3.5 км канализация, осигурява финанси за довършване на три училища и отваря „народни кухни“ за бедни и безработни. На всичкото отгоре се и отказва от кметската си заплата и с икономисаните средства следващата година вдигат прословутия в Русе Мост на въздишките….

Не успял да се спогоди с централната власт в София, Еануил Габровски се връща с облекчение към обичайните фамилини бизнес“ дела, но никога не съжалява, че е опитал възможностите си и в полето на общественополезната дейност…

В 1938 известната креватна фабрика се ситуира като акционерното дружество „Братя Габровски” – за желязна индустрия и търговия, с 10 милиона капитал. И само да добавим, понеже не всички хора са длъжни да знаят, че акционерното дружество е предприятие, чийто начален капитал се формира от различни парични вноски на съдружници, срещу които те получават акции и спрямо тях и дял от годишната печалба. И няма съмнение колко авторитетни индустриалци са били братя Габровски, защото 10 милиона акционерен капитал е сериозна сума, т.е. вложителите едва ли са били склонни да си рискуват парите в съмнителен бизнес проект, както бихме се изразили днес, и не са имали никакво колебание, че парите им ще им донесат сигурни дивиденти…

Две години по – късно ръководството на акционерното дружество се мести в София, а вероятната причина може да е тази, че Емануил Габровски вече бил станал представител на „Опел“ за България, а седалището било в София. И като се преместват, учредяват и ново дружество – за внос на автомобили „Опел“…

По това време братя Габровски се включват и в някои други бизнес съдружия, кои успешни, кои – не съвсем, но коректността никога не им изневерява. Знае се например, че Емануил Габровски става акционер в известното дружество „Гранит“, занимаващо се с какво ли не, но и със строеж на пътища. И когато един от партньорите „се изпарява“ с голяма сума пари, Емануил Габровски сам достроява пътя София – Варна, за да не компрометира доброто име на дружеството…

И все пак да кажем, че прочутата креватната фабрика на Братя Габровски е толкова успешна заради техните способности, но има и други причини. Братята поначало наемат добри и вече утвърдени работници, майстори и служители, като например известния дългогодишен директор Кирил Иванов, австрийски възпитаник. Но още в края на 20 – те години за работниците отварят и специална гардеробна, както и столова, в която всяка сутрин има безплатна закуска, а малко по – късно – и безплатен обяд.

Не е по – различна грижата и за работниците във фабриката за шперплат в Тетевен – гардеробна, безплатна храна, баня с душове даже, освен и че на своите подчинени там братята Габровски дават лека кола с шофьор – за всякакви нужди. Известно е още, че поощрявали с парични премии най – добрите си работници и служители и че за всяка Коледа неизменно осигурявали 13- заплата на всички.

През Втората световна война въпреки всички трудности в стопанския живот в България, братята Габровски се опитват да помогнат и на държавата. Произвеждат около 60 луксозни автобусни каросерии, като техническата документация им предоставя „Опел“. На базата пък на шаси „Дожд“ „изкарват“ серия автомобили с удължена база, на прост български език казано, по – дълги от обикновените –за нуждите на полицията. В помощ пък на армията правят балиращи машини за сено и слама. Естествено, не спират никога да произвеждат и прословутите си кревати, и прословутите си детски колички, и всичко останало, защото по време на война животът на хората драстично се променя, но никога не спира…

Той не спира и в 1947, когато креватната фабрика на братя Габровски, а и всичко, което притежават, е национализирано…. Да пишем как по Закона за едрата градска собственост на Емануил Габровски първо му отнемат софийската къща, после ме оставят само един етаж, а накрая го принуждават да го замени срещу малък партерен апартамент на друго място, намираме за излишно… Да добавим, че след това семейството му е вътворено в Търговище, смятаме за ненужно… Да обясним, че съдбата и на останалите членове на фамилия Габровски – с порасналите им деца и с техните деца- е същата, няма смисъл…

Но има смисъл да кажем, че каквото и да й се случва на фамилия Габровски, хората около тях – и познати, и непознати – никога не спират да им помагат, да им подават ръка и да ги подкрепят колкото могат – заради човешката им почтеност, благородство и щедрост в едни други времена…

И да завършим така: Представяме си как в отвъдното братя Габровски пият кафе… И Стефан казва: “Гледам, наш креват е изложен в антикварен магазин…“ „Сигурно някой човек е закъсал за пари..“ – добавя Неделчо…“ А Емануил притуря: “Ще се продаде… И купувачът няма да съжалява – и само да му се любува, и да спи в него, няма да съжалява…“ А като казва това, братя Габровски се споглеждат разбиращо и меко се усмихват…

Рубриката (Не)забравената България се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ – официален дистрибутор на Hörmann.

error: Съдържанието е защитено!