Който може, може. Който не – завижда

Който може, може. Който не – завижда

Днес рожден ден празнува голямата Лили Иванова. Каквото и да кажем за нея, все ще е недостатъчно или клише. Тази малка и крехка дама е истински великан в изкуството. През годините неведнъж е имало спорове кога всъщност е родена, самата тя се шегува без притеснения с възрастта си. Не смятаме да влизаме в тези спорове, защото вярваме, че те нямат никакво отношение към огромния й талант и всичко, което ни е дала. Стъпва за първи път на сцената през далечната 1961г. и я покорява и до днес. Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене.  Ние й благодарим, че ги е последвала. Но сега говоря Тя…

Абе, на всеки мой рожден ден ми приписват по някоя петилетка отгоре. Както е тръгнало, скоро ще премина стоте.

Аз знам какво искам. И го искам вчера!!!

Коя песен искате да ви изпея? „Панаири” ли? Панаирите свършиха!

Искам да ви пожелая много здраве и щастие през новата две хиляди петстотин и… ааа, две хиляди и пета година… Е, какво пък, нека сме живи и здрави…

Мислех си да мина между вас, но си викам: Абе хората ме гледат такава една хубава на тия клипове, като мина между тях кой знае какво ще си помислят…

Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах.

Това е чист мед. Утре да не прочета някъде други неща“. (ядейки мед между изпълненията на концерт)

При мен нещата не са, както в поговoрката “Гладна мечка хоро не играе”, защото аз цял ден не съм яла. Не играела, ама играе.

Забелязахте ли, че имам страхотни обувки. Те са чисто нови. За пръв път ги обувам. Надявам се да не се пързулна с тях.

Нямам нужда от евтина реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.

Простотията и невежеството са неизлечими.

За политиците: „Цветя ми пращат, а на кафе не ме канят…“

Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата…

Подготовката не беше лесна. Имаше доста балтийки и секири. Потърсих спонсорство от много богати хора – толкова богати, че ви е бедна фантазията. И знаете ли какво казаха те: „Нямаме интерес към Лили Иванова.“ Ако бях на 18 г. и не можех да пея, сигурно щяха да имат, но аз предпочитам така, отколкото да съм на 18 и да не мога нищо да правя. — За спонсорите на концерта си в зала 1 на НДК

Пускат само старите ми песни, за да покажат, че Лили Иванова не е мръднала, но аз съм мръднала и то не малко.

Имам убийствени планове за след края на света.

Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора. Ха-ха-ха.

Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска – тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става – нищо. Коя съм вече аз – г-н Никой.

error: Съдържанието е защитено!