Голямата саможертва на покусеното от чума село

Голямата саможертва на покусеното от чума село

След избухването на Голямата чумна епидемия в Лондон през 1665 г. 100 000 души или една четвърт от населението тогава умрели в рамките на седем месеца. Тези, които можели да си го позволят, напуснали столицата в опит да избягат от заразата. Но се оказало, че разстоянието не гарантира защита. И го разбрали по най-тежкия начин селяните, които живеели на 160 мили оттам – в Еям в Дербишит.

Когато Джордж Викарс, шивачът на селото, получил доставка на плат от Лондон, установил, че е леко влажен и го окачил да изсъхне.  Разбира се, нямал представа, че по този начин въвежда смърт в общността. Оказало се, че бълхите от плъхове причиняват чумата и че платът му е заразена с тях. Само няколко дни по-късно той самият не бил вече сред живите.

До края на месеца пет негови съселяни загинали, а други 23 последвали съдбата им през следващия месец. Така се ражда легендата…

След смъртните случаи църковният водач Уилям Момпесон, който е роден на този ден – 28 април, 1639 г., взел смелото решение да изолира селото от външния свят, като по този начин предотврати разпространението на болестта.

Някои от селяните искали да избягат, но Момпесон ги убедил да останат. Карантината била важно и тежко решение на селяните, които осъзнавали, че може би ще жертват собствения си живот, за да спасят други. Благодарни хора от съседните села ги снабдявали с храни, които оставяли наблизо до селото. Поне ги спасили от глад, след като от чумата не могли….

Когато чумата най-накрая била овладяна до ноември 1666 г., 260 души от 350-те души в Ейам били загинали. Включително и съпругата на Момпесон – Каролайн. Тяхната саможертва се предполага, че е спасила хиляди животи в Северна Англия. А историческият епизод все още се почита всяка година в селото…

error: Съдържанието е защитено!