Денят, в който Тимур реши да брани териториалната цялост

Денят, в който Тимур реши да брани териториалната цялост

15 януари е денят, в който върхът на парламентаризма в България беше покорен от патриотарщината с един, написан „на коляно“ законопроект – точно в разгара на скандала с безводието в Перник, една група от групата обединени патриоти в парламента е внесла промени в Закона за МВР. Накратко – с тях искат създаването на граждански патрулни отряди, които да опазват обществения ред и да арестуват. https://www.parliament.bg/bills/44/054-04-3.pdf

Връх, с който литературният баща на Тимур и неговата команда – Аркадий Гайдар, би се гордял. Защото дори и той в Съветска Русия не си е помислял, че този идеал може да бъде доразвит и облечен в държавна политика.

Само че той не е познавал родната патриотична законотворческа мисъл.

Освен че е абсурдна, идеята на част от патриотично настроените български депутати за вкарване на „гражданския оборот“ в редиците на МВР погазва закона, но е и опасна.

Подобен опит веднъж вече беше направен от съвместна каламбурна законо-творба на ГЕРБ и Обединени патриоти – с промени в Закона за местното самоуправление през 2018 г. беше предвидено общините да назначават свои служители по сигурността с правомощия да задържат, да регистрират сигнали и жалби, да връчват призовки и съобщения и да „слухтят“ сред съгражданите си дали някой от тях не е нарушил закона.

Сега сме свидетели на доразвиване на идеята с незавиден фриволен законотворчески размах.

Още първото изречение, с което се „въвежда“ идеята, е в категорично противоречие със закона. В чл. 14, ал. 2 от Закона за МВР, който регламентира опазването на обществения ред, охранителната дейност и безопасността на движението по пътищата, се вмъква предложението доброволци да помагат на полицията по опазването на обществения ред. Въпреки че действащият закон е категоричен – охраната на реда е прерогатив на полицейските органи.

В свое нарочно становище МВР се произнася против подобно предложение. https://www.parliament.bg/pub/cW/20200130124712–%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%9C%D0%92%D0%A0%20-812100-134_2020_1_29_11_5_43_8425.pdf . Но да не бързаме да се радваме, за това по-късно.

Сякаш за да се застраховат от отхвърляне на идеята им, още в първите редове на промените, патриотично настроените депутати обясняват не какво трябва да очакваме от доброволните формирования, а какво те нямат право да правят – забранява им се „дейност, която е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда (доста подробно описана и предвидена опасност, бел. ред.), към нарушаване на правата и свободите на гражданите или към постигане на целите на дейността чрез използване на насилие.“

Тази уговорка още в увода на предлагания изцяло нов раздел VI в Закона за МВР буди повече притеснения, отколкото спокойствие. Каква трябва да бъде числеността и мощта на подобни формирования, че това да притесни законодателя да не би в един момент да им се прииска на тези будни граждани да претендират към териториалната цялост на страната? Или да си позволят да разпалват расова и т.н. вражда? Или да ограничават граждански права чрез насилие?

Няма как човек да остане невъзмутим, когато прочете и следващия текст:

„Забранява се чрез доброволни формирования да се прикриват тайни или военизирани структури“.

Сякаш законодателят има опасенията, че нещо подобно ще се случи – гражданските отряди да се превърнат в своеобразни куклуксклан въоръжени сили.

И започваме с правата на отрядите.

Доброволецът има право на недискриминиращо отношение и на „зачитане на личните му убеждения“. Тоест, да предположим, ако той е задържал свой съгражданин от друга етническа принадлежност, оправданията за това няма да бъде законът, а личните убеждения на патрулиращия. А те могат да варират от конфуцианство до страстно идолопоклонничество към „Моята борба“.

Доброволецът, като един истински тимуровец, ще има право да охранява обществения ред (полицейско правомощие), да отправя устни предупреждения към хора, за които се предполага, че ще извършат или че извършват престъпление (нещо, за което се изисква някаква юридическа подготовка) и може да задържи такова лице (отново без да е ясна обективната преценка за това има или няма извършено престъпление).

Разбира се, в името на обективността, трябва да бъде отбелязано, че е предвидено обучение на тези доброволци. Но МВР отново се изказва против подобна възможност. Дотук добре, но наистина, нека не бързаме да се радваме.

В края на законопроекта се натъкваме на нови нормотворчески нарушения, които загриженият народен представител е готов да извърши в името на отечеството – към текстовете няма и един ред мотиви, доклад и предварителна оценка на въздействието, както и не е проведено обществено обсъждане. Три нарушени текста от Закона за нормативните актове. И с тези от ЗМВР – четири!

Страстта на патриотично пристрастената част от населението към опазването на обществения ред датира от по-рано. През 2009 година „Атака“ обяви намеренията си за създаване на „местно опълчение”, което да брани хората по малките населени места от битовата престъпност и циганските набези. Краткото съжителство на Сидеров и сие в групата на патриотите в настоящия парламент, вероятно е било достатъчно за „заразяване“ с идеята, която колегите им ВМРО са доразвили. И то в суматохата около безводието в Перник.

Нека да си припомним и гражданските патрули на БНС на Боян Расате и граждански форум „Обединение”, които през 2013 година зашетаха в тъмните часове на денонощието, за да бранят столицата от бежанци.

Лечението на последици от недалновидно управление е симптоматично за поредица „визионери“ на българската политическа сцена. Подобни крайни, неграмотни и опасни решения се прокарват тогава, когато отсъства цялостна политика на държавата по наболели от десетилетия проблеми. Каквито са демографската криза и битовата престъпност в малките населени места.

Кадровият колапс в МВР, а от там и провалът на държавата в опазването на законността и обществения ред, доведоха до поредица подобни решения, които се срутиха още в зародиш. Очевидно акцентът в Закона за МВР са едни други промени, с които жандармерията и отрядът за борба с тероризма ще се обединят в една нова главна дирекция и освен всичко друго ще имат правомощията да охраняват застрашени депутати, политици и т.н.

Изместването на акцента от това полицейските сили да бъдат концентрирани в решаването на стратегически за националната сигурност проблеми, каквато несъмнено е битовата престъпност, автоматично води до други „авангардни“ решения, които целят да запълнят откритите дупки от късогледи управленски решения. В едно по-опростено изречение, подобно заключение би звучало така: дайте полицията да опази българския парламентарист, пък гражданите да излизат и да си решават битовите проблеми на улицата.

Няма нужда да се припомня също, че борбата с престъпността е комплекс от мерки, които не са единствено в полето на репресивния апарат. Тук говорим за образование, социална дейност, здравеопазване. Нещо, в което българският патриотарски дух не е особено гръмогласен.

И да се върнем към становището на МВР към този законопроект. В него ясно се посочва, че подобен подход е абсурден – от това, че цивилни граждански отряди няма как да имат полицейски правомощия, до това, че в Академията на МВР на обучение и подготовка подлежат само полицейски органи, но не и „външни организации/формирования“.

И тъкмо да се разочароваме, че няма да видим Тимур в помощ на българщината, МВР оставя открехната вратата – съветва подобен подход да бъде „много добре обмислен, да не създава противоречия, да е много добре координиран и по никакъв начин да не създава затруднения на органите, ангажирани с опазване на обществения ред“.

С други думи – вадете пионерските връзки от гардеробите и тръпнете в очакване да помогнете на държавността, защото и вие сте отговорни. Най-вече за управленската немощ, която може единствено да продуцира тимуровски патос.

error: Съдържанието е защитено!