„Честита баня!“, или (не)носталгично за някогашните бани в София

„Честита баня!“, или (не)носталгично за някогашните бани в София

Тази статия нямаше да я напишем, ако минавайки покрай Централната баня в София, днес превърната в музей, не се бяхме замислили, че България е държавата в Европа с най – много минерални извори след Исландия, че само в София и околностите ѝ те са 40, както и че днес в европейски столици, които не могат да стъпят на малкия пръст на София в това отношение, има удивителни минерални и СПА комплекси, съхранени кой знае откога, а в българската столица – нито един… Но да караме подред…

Минералните извори тук са известни отпреди 2400 години. Вероятно по тази причина под София „лежи“ римският град Сердика от времето, когато тукашните земи, а и не само тукашните, са провинция на Римската империя. И покрай всичко друго, което правят, римляните и каптират минералния извор в центъра на Сердика и изграждат тук термален комплекс.

Римските терми са нещо много повече от обществени бани. Изградени от тухлена зидария, вътре всичко било от мрамор, с мраморни колони, с мозаечни подове, със скулптури за украса, с бронзови врати и прозорци. И само стълбите към термите били широки цели 7 м, така че можем да предположим самите терми колко големи са били… А досами тях римляните издигат и храм на бога лечител Асклепий…

Известни са и помещенията в римските терми (по принцип) – съблекалня, зала с басейн със студена вода, зала с басейн с топла вода и зала с басейн с гореща вода. Отделно имало и отоплителна система за затопляне на водата, а в самата зидария и проходи за горещ въздух. Чрез сложна пък система от водопроводи и канали нечистите води се отвеждали под нивото на земята.

Римските терми, както е известно, не са просто бани, а място, където римляните постигали sanus per aquam, т.е. здраве чрез вода, откъде идва и днешното съкращение СПА. А те разбирали здравето и като здраве за тялото, и като здраве за душата, защото термите им били и бани за хигиена и релакс, и място за социални контакти, както бихме се изразили днес. Тук гражданите на Сердика се срещали, обсъждали с часове важни проблеми от личния, обществения и политическия живот, че даже организирали и пиршества, продължаващи нерядко часове.

В много по –късно време, по време на Първото и Второто българско царство, когато София се наричала вече Средец, тези бани още били използвани, нищо че няма преки доказателства. А е така, защото няма как българите тогава да не са се възползвали от преимуществото в центъра на града си да имат баня и да не влизат вътре… И то при положение че непрекъснато бликащата в нея минерална вода е с температура около 40°C, без значение дали са знаели какво е това градус, примерно казано…

През периода на османското владичество пък в София се изграждат хамами (турски бани). Как по принцип са изглеждали те, разбираме от немския пътешественик Ханс Дерншвам, запътил се в 1553–1555 година към Цариград, от известния османски пътешественик Евлия Челеби, обикалял българските земи 100 години по – късно, от английската аристократка лейди Монтегю, която в 1716 година със съпруга си на път за Цариград прекосява цяла Европа, спирайки се тук – там по дългия път, както и от пътешественика Бианки, озовал се в 1834 година в София.

На Дерншвам дължим описанието на един турски хамам в София, но те всичките са строени по един тертип (образец). Първото помещение било загрявано от непрекъснат поток сух и горещ въздух, така че хората вътре здравата да се изпотят. Следвало още по – горещо помещение, а накрая в трето, където фактически била същинската баня. После имало места за релаксация, придружена с масаж, бръснене или епилация, и накрая общ басейн а и отделно няколко по – малки – всеки да иде където му е „кеф“, както се казва на турски…

Да кажем и още нещо. Когато османските турци завладяват София, мястото около някогашните римски терми и фактически мястото с минерални извори в сърцето на града, започват да го наричат „баня баши”, в буквален превод – „много води“.

Тук в 1567 година те и вдигат джамия, която също наричат „Баня Баши“ – е тази същата, която и днес я има срещу Халите и която е единствената джамия в днешна София. Неин архитект е прочутият строител Синан, вдигнал над 300 сгради, между които световноизвестната джамия „Сюлелмание“ в Истанбул и истинския архитектурен шедьовър – джамията „Селимие“ в Одрин.

През цялото турско робство или османско владичество, който исторически термин лично ние предпочитаме, площад „Баня баши” е най-важният и оживен площад в София. И това е така, защото от него започали малките чаршии (улички с магизинчета и дюкяни), а на самото място заради джамията се събирали много хора, мотаели се продавачи на какво ли не, а и разносвачи даже на минерална вода.

Кога точно, не можем да кажем, но някъде тогава до джамията вдигат и хамам, т.е. турска баня, оцеляла доста време след Освобождението, което се вижда и на снимката от 1890 година – в началото на нашата статия.

Та в този контекст османският пътешественик Евлия Челеби, бил в София някъде в 1660 година, свидетелства, че в София има цели 5 минерални бани: женска, християнска, гръцка и еврейска, както и че петата се намира в центъра на града, има голямо кубе и може да побере 1000 души. Според него всички чучури вътре били във формата на жаби, с изключение на този, от който течала водата в басейна, – този представлявал глава на лъв… Разбира се, става въпрос за тази баня на снимката…

На свой ред английската аристократка лейди Монтегю разказва преживяванията си в 1717 година точно в тази баня (имала е мъжко, но и женско отделение). Според нея тя била като “женско кафене, където се донасят всички градски новини, където се измислят всички скандали и други истории”. Казват, че написаното от нея вдъхновява след 150 години френския художник Енгр да нарисува своя шедьовър „Турска баня”, изложен днес в Лувъра. Не можем обаче да уточним дали жените в тази баня са били само туркини, но предполагаме, че е било така…

Тази баня описва и пътешественика Бланки, който през 1834 я посещава. Той пише, че мъжкото отделение се състои от голям басейн с висок свод, чиито малки отвори едва процеждали естествената светлина, за да бъде вътре полутъмно. Според него вътре имало теляци, както и силно ароматни сапуни и четки, каквото и да означава това… Но не е далеч от ума, защото турските хамами всъщност са били нещо като сауна, баня и басейн в едно, така че явно това с теляка и четките си е елемент от разбирането на турците за хигиена, но да не звучи иронично, защото всеки народ – с особеностите си…

Всъщност в съседство с джамията и турската баня още със самото им построяване турците вдигат и нещо, което можем да наречем обществена пералня. И там те си перели едно – друго, а и щавели кожи, че наблизо имало табакхана (работилница за кожи), след което по стар римски канал мръсната вода се вливала във Владайската река, т.е. в днешния канал при Лъвов мост…

Как стои въпросът със софийските бани скоро след Освобождението, разяснява Константин Иречек – чешки учен и министър на народното просвещение у нас по това време. В пространния си труд „Пътувания по България“ (1888) и описвайки София, Иречек пише, че той тук има няколко турски бани в махалите и по „стар“ обичай в един ден от седмицата в тях се къпят християните, във втори ден – християнките, в трети – мюсюлманите, а четвърти – мюсюлманките, както и че имало определени часове за чиновниците, войниците, евреите и дори за затворниците.
Някогашната „пералня“ започват наричат „Жежкио бунар“. Ограден с дъски, софиянци ходят там и си перат кой каквото иска – водата е безплатна и винаги е пълно с хора…

От всички турски бани оцелява само „залепената“ до джамията „Баня баши“, като в края на XIX женското отделение си остава за софиянките, а мъжкото – за софиянците, но в сряда и петък входът бил само за жени.

Ходенето на баня конкретно от софиянките се превръща в ритуал – веднъж в седмицата, но затова пък цял ден… Отиването в банята ставало с голяма бохча (вързоп), защото някогашните рокли и изобщо дрехи са били значително по – обемни от днешните.. В бохчите освен дрехи за преобличане софиянките носели и дрехи за пране, както и нещо за хапване, защото те наистина цял ден прекарвали в банята…И се знае, че този ден домашните им ядели каквото и да е, а никой мъж не протестирал…

И жена да носи сама бохчата си към банята, не било престижно, затова си имало и специални носачи на бохчи… Те всъщност отивали до къщите, взимали бохчите и ги занасяли до банята срещу скромен башиш от 5 пари, т.е. 5 стотинки…

За банята жените трябвало да си носят налъми и хавлия, но по принцип след Освобождението не влизали голи – първоначално все пак покрити с нещо, а по – късно – със специални ризи за баня.

Ритуалът по къпането включвал няколко елемента. Първо тялото се запарвало, после се изчиствало с кесия от домашно платно, като сапунисването му е няколкократно. Косата се е сапунисвала най – малкото 3 пъти, като всеки път пяната върху се оставяла да „престои“. През това време започвала и първата закуска… След измиването на косата следвало поставяне на къна, а престоят на къната продължавал ни повече, ни по – малко 3 часа. През това време софиянките изпирали донесените в бохчите си дрехи, а и тези, които събличали от себе си.

Когато идвало време да отмият и къната и я отмивали, идвало време за обяд – кюфтета, сирене, курабии и задължително баница, приготвена специално за банята. След като се обядвали, имало специални места, където да полежат 2-3 часа или дори да поспят.

Престоят в басейна с чучура с лъвската глава следвал когато всяка жена пожелае, но задължително след същинската баня. И продължавал също часове, защото тук вече се срещали на сладки приказки приятелки, съседки или познати, но тогава всички в София се познавали… Жените обсъждали последните клюки, коменирали това и онова, обменяли рецепти за ядене… Само за политика не говорели, но и как да говорят, като в началото на ХХв тя е територия само за мъже…

И след цял ден в банята когато излизали, явно им личало – ако не по друго, по това, че били зачервени в лицата като божури… И оттагава възниква този български популярен поздрав:“Честита баня!“, който днес много хора приемат като ироничен намек за „интензитета“ на българската хигиена, но това не е така… По това време, а и много по – късно, и в развитата Западна Европа хората нямат бани по домовете си… Така че отликата между тях и нас била само това, че ние си измисляме и специален поздрав, нищо повече…

Казват, че от някогашната баня до джамията по това време тръгвали в разлини посоки улици, както и че около площада, наричан тогава „Бански“ имало кафенета, в които по това време обичайно се заседявали само мъже… И те продължиелно заглеждали разотиващите се по къщите си софиянки, а те се притеснявали да минават покрай мъжете, но това е част от духа на Стара София – такъв, какъвто е бил…

В 1913 вдигат днешната Централна баня – красива и впечатляваща сграда в стил сецесион, с български и византийски орнаменти, по проект на българския архитект Петко Момчилов и немския Фридрих Грюнангер. Вътре разполагат два плувни басейна, семейни вани, римски бани, а и водолечебен институт с водоналивни съоръжения. Между другото, докато се строи, на мястото да днешната трамвайна спирка на Банята и там, където хората всеки ден си наливат минерална вода, вдигат една малка „временна“ баня, която фактически десетилетия си функционира, докато бомбардировките в София не я събарят в 1944 година…

Между двете световни войни няма квартал в София, в който Общината да не построява баня – баня „Банишора”, баня „Мадара”, банята на „Ситняково”, Подуянската баня, банята в „Ючбунар”, банята в Долни Лозенец, банята в Панчарево, в Овча купел, в Горна баня и в Княжево. Да обясняваме в кои от тях водата била минерална, което означава още по – ценна, няма смисъл…

Те си работят и по времето на социализма, когато обаче лека – полека всички нови комплекси в София започват да се строят с бани в апартаментите, така че идва време, когато всички софиянци си имат собствени бани, но това вече е съвсем друг сюжет…

Централната софийска баня си работи безпроблемно до 1988, когато е спряна и оставена на произвола на съдбата… 25 години по – късно, в 2015, я превръщат в музей на София… Така сградата е съхранена като културно наследство, но „термалната“ традиция на София е прекъсната завинаги и е унищожен завинаги най –важният „градообразуващ“ фактор в хилядолетната история на София…

Да пишем, че всички останали обществени бани в София днес са полурухнали, е излишно… Да пишем, че са забележителни паметници на архитектурата, е ненужно … Да пишем, че днес в София няма нито един минерален СПА комплекс, при положение че тук има 40 минерални извора и че по брой минерални води България е на второ място в Европа след Ислания, не виждаме никаква полза…

Затова пък се сещаме какво пише на едно място в автобиографията си Чарли Чаплин: “Всичко на този свят може да стане,но не всеки може да го направи.“ И понеже пишем за баните в София, така и не можем да си отговорим на въпроса защо римляните са можели, защо турците са можели, защо и българите някога са можели, а ние днес не можем…

Макар че като се замислим, не е съвсем така… До днешните чучури при Централната баня преди няколко години поставиха скромна бронзова статуя на бога лечител Асклепий, с четири мраморни колони и купол върху тях. Наливащите си вода и тогава, и днес слабо се вълнуват чия е тази бронзова статуя и защо е поставена, за разлика от усърдните екскурзоводи, които и тогава,и днес обясняват на чужденци, че някога тук е имало римски терми, а до тях храм на бога лечител Асклепий, та затова сега сме му вдигнали и ние тази статуя, а те ахкаха и ахкат…

Та в късния декември на 2018 една сутрин чучурите осъмнаха без бронзовата статуя, а камери бяха запечатали как през нощта два силеута просто я отмъкват в неизвестна посока…

И най – интересното е, че за десетина дни статуята я откриха – в един съседен на чучурите вътрешен двор на стара софийска кооперация… И пак я поставиха до чучурите, и сега статята пак си е там… Та не е съвсем така, както написахме – че не можем… Когато искаме – можем, и още как…

 

Снимката е от от Riksantikvarieämbetet: Swedish National Heritage Board.

Рубриката (Не)забравената България се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ – официален дистрибутор на Hörmann.

error: Съдържанието е защитено!