БСП, жалки сте. И не сте единствените

БСП, жалки сте. И не сте единствените

Радост до радост, изненада до изненада. Така изглеждаха последните дни, след като съвсем очаквано Иван Гешев беше отново избран за главен прокурор, а човекът, трасирал пътя му дотук – Сотир Цацаров,  по всичко личи, че поема антикорупционната комисия на мястото на печално известния с барбекю и тераса Пламен Георгиев. При Гешев беше състезание с един кон. Разнообразиха ни в случая с Цацаров – за поста ще се бори с никому неизвестния депутат Симеон Найденов. БСП и ДПС нямат свои номинации. После да не кажете, че състезание няма. Има, радвайте се…

Но не затова ни беше мисълта. Няма да преповтаряме за кой ли път противоречивите, често скандални изказвания на Иван Гешев. Топката сега е в президента Румен Радев, но е повече от ясно, че няма какво толкова да се случи и новият главен прокурор е ясен.

Мисълта ни беше за БСП, а и не само. Очевидно темата „Сотир Цацаров шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество“ е абсолютно консенсусна в т.нар. парламент. Защо т.нар. парламент? Защото това е една институция, съвсем съзнателно изпразнена от съдържание. Пръсти, които механично натискат бутони, а в парламентарна република всичко се решава от един човек. Което не е парламентарна република по същество. Но да се върнем на другата тема…

Вчера от ДПС заявиха, че Цацаров е „богатство“. Днес на ход бе БСП.

„Безспорно Сотир Цацаров е силна кандидатура за шеф на КПКОНПИ. Той е доказал, че може да бъде независим от управляващите“ – така Драгомир Стойнев аргументира пред бтв следващото:  социалистите не са издигнали свой кандидат, защото той не би имал шанс при гласуването. Добра логика, добра логика. По същата тая логика защо се явявате на избори, след като години наред ГЕРБ ви мачка зловещо. Една от логичните причини би била, защото Сотир Цацаров е и вашият, но скрит избор. Дали защото се страхувате, или защото ви устройва, е друг въпрос. В което впрочем няма нищо лошо. Но като най-голяма опозиционна сила, която се бие в гърдите, че може и иска да управлява, излизате и го заявявате ясно и високо: Подкрепяме Сотир Цацаров. Иначе сте жалки. И то доста.

Малка стъпка встрани, но важна.

Някой до днес разбра ли каква е позицията на лидера на социалистите Корнелия Нинова за Цацаров, Гешев и съдебната система? На пленум на партията преди няколко дни реши, че ще „закове“ Станишев с репликата: „Кой колективен орган реши да подкрепим Пеевски и кой влезе в парламентарната група и каза – или гласувате, или пада правителството“. Не е лошо, не е лошо. Но какво дотук ни е споделял лидерът на БСП по отношение на Пеевски? Ами нищо. Не знаем дали го смята за олигарх, дали е близък с Борисов, дали е покровителстван или покровителства. За сметка на това знаем позицията на Нинова през онази злополучна 2013 година.Тя не просто гласува в подкрепа на Пеевски, но и  го брани дори след избухването на протестите.„Ще се вслушаме в гласа на хората, но засега решението за ръководството на ДАНС няма да бъде преразглеждано“, казва Нинова на 15 юни 2013 година пред TV7. Тогава какъв е проблемът с Пеевски? Или и него си харесваме, и той ни страхува, но не е удобно да го кажем на висок глас? А едно време все по мъжки искахте да постъпвате, г-жо Нинова. Това е едната лоша новина – опозиция няма, приемете го.

Ето я и по-лошата.

Както изглежда, никаква алтернатива няма. „Демократична България“ в последните седмици са напълно заседнали в темата, дали Борис Бонев е протеже на ГЕРБ. И така да е, времето ще покаже. А и София не е България, някак си има и други теми, не по-малко важни от броя на общинските съветници. Партиите в т.нар. парламент имат завидно единомислие по ключови въпроси. Президентът Румен Радев дълбокомислено отговаря с по едно изречение за избора на Гешев и толкова. Мая Манолова залитна в съдебни битки за вота в София.

Това е положението. Има ли радост?

error: Съдържанието е защитено!