Американски екс посланик: В България няма свободни медии

Американски екс посланик: В България няма свободни медии

Бойко Борисов, министър-председателят на България – една страна, затънала в масово ширеща се корупция, ще посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на свобода на медиите в България едва ли ще бъде сред темите в разговора им.

Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт почти непрекъснато през последните 10 години и няма сериозна политическа опозиция. Отсъствието на свободни и независими медии в България днес е още едно обстоятелство, което отслабва демокрацията в тази страна, член на НАТО и Европейския съюз.

Доналд Тръмп, който ще бъде в понеделник домакин на Бойко Борисов, често се нахвърля яростно върху американските медии. По този начин той следва модела, използван от няколко настоящи и бивши лидери в чужбина – включително от Борисов – да задушава истината и отговорността на управлението пред народа.

Но някои европейски лидери – сещам се за България и Унгария – използват или позволяват по-смекчена комбинация от мерки за манипулиране и изнудване на медиите.

Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където бях посланик. Днес България представлява пример за това как правителството и специалните интереси на определен кръг хора използват набор от действия, за да подчинят медиите.

През 2002 г. националните печатни издания бяха притежавани от международни медийни компании и бяха относително независими и в известна степен агресивни в отразяването незаконните действия и грешките на управляващите, казва сега посланикът. „Днес, независимите медийни групи ги няма и са заместени в почти всички сегменти на новините от местни олигарси и „бизнесмени“, използващи медиите за влияние върху правителството и правораздавателната система.

Един човек – Делян Пеевски, депутат в българския парламент – е централната фигура, контролираща днес частните медии в България.

За него се съобщава, че притежава до 80% от пазара, включително голям дял в разпространението на печатни издания в страната. Финансирането на този местен контрол на медиите в България е в най-добрия случай мъгляво, но Пеевски и няколко други олигарси може би притежават или контролират практически всеки от големите „частни“ всекидневници и телевизии в България.

Пеевски и съратниците му използват своите издания, за да подкрепят същестствуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медии дискредитират независими журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, настояващи за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права.

Тъй като новинарските медии в България често изпитват сериозни финансови трудности, българските правителства, включително това на премиера Бойко Борисов, използват фондове от ЕС и други източници като средство да направят зависими обществените медии от това, което им отпуска властта.

Не става дума само за пари.

Тормозът срещу български журналисти е масово явление. Често има случаи сред тях да си налагат автоцензура, защото знаят, че разследващата журналистика, разкриваща престъпления и корупция, може да предизвика уволняването им от работа, отправяне на обвинения в един пристрастен съд или физическо насилие. Някои забележително смели български журналисти са поемали риска да разказват истината за правителствената корупция и едрата престъпност, но няколко от тези честни репортери в национални и местни медии са били заплашвани и нападани.

Потискане на независимата преса в страната доведе до създаването на един деформиран медиен сектор, ерозирало доверие на обществото към медиите и политическа среда с минимално търсене на отговорност от правителството или престъпниците при отсъствие на сериозна опозиция срещу сегашните управляващи.

Когато Доналд Тръмп използва властта на президентската си позиция да атакува и унижава професионални и независими медии за това, че задават въпроси за решенията на управляващите и разкриват истината за корупцията и провалите на неговото хаотично управление, той на практика използва тактики за тормоз над медиите, сходни с прилаганите в България и Русия.

По същия начин, когато главният прокурор на САЩ общо взето се превръща в политическо лице за защита на президента от проблемите му със закона, започва сериозно да страда и върховенството на закона в САЩ. Когато конгресмени и национални телевизии се превръщат в слепи защитници на президента и разпространяват неговите конспиративни теории вместо да търсят факти, това не служи на обществения интерес към истината.

България и няколко други държави, стремящи се към развита и установена демокрация, са пример за това какво може да се случи, когато успяват програми за компрометиране на независими и дразнещи властта медии. Свободата на медиите в САЩ са далеч от нивото на този упадък, но не благодарение на Доналд Тръмп, който изглежда би предпочел един модел, по-близък до българския.“

Коментарът е на Джеймс Пардю, който бе посланик в София в периода 2002-2005 г.. Бил е служител на военното разузнаване на САЩ и в ръководството на НАТО.
Източник: The Hill

error: Съдържанието е защитено!