9. IX. 1944. като „преди“ и „после“

9. IX. 1944. като „преди“ и „после“

1 ЧАСТ. България, Германия и Русия в една лодка, без да се броят останалите

Ще опитаме да разкажем историческите причини, довели до 9.IX.1944, както и какво се случва в България след това. И ще се опитаме да ги разкажем безпристрастно – безпристрастно и хладнокръвно.

До Освобождението

През XIX в. в Европа се създават националните държави, а Великобритания, Русия, Франция, Австрия и Прусия (по – късно Австро – Унгария и Германска империя), като безспорти авторитети, стават т.нар. Велики сили.

На Балканите европейските събития отекват като далечно ехо. И тук народите, завладени преди векове от Османската империя, се стремят към национална независимост, но са твърде слаби, за да я постигнат сами.

Балканите открай време привличат интереса на Русия (за удобство използваме това име вм. Руска империя), понеже тя „циклично“ воюва с Османската империя, за да завладее проливите Босфора и Дарданелите.

И в Кримската война (1853-56) Русия за пореден път претрпява неуспех… Но става ясно, че Великобритания и Франция са взели страната на Османската империя с идеята Русия да не „сложи ръка“ на Балканите… В следващите години към Балканите ще се „загледа“ и новосъздадената Германска империя, което ще стане знак, че Великите сили ще внимават балансът на влияние тук да е съответен на баланса помежду им, а балканските народи и техните бъдещи държави ще станат завинаги заложници на тези интереси…

Затова за да „обезсили“ Русия, в следващите години Великобритания ще се опитва цялостта на Османската империя да бъде съхранена, а Австро-Унгария и Русия държат Франция да не отслабва, за да става Германия силна…

В този контекст българите започват да свързват надежите си национално освобождение с Русия, защото двата народа са източноправославни християни, а идеята за славянското братство е силна, макар днес това да е анархонизъм. Поради близостта на двата езика, но и не само, през Възраждането в Русия живеят много богати и влиятелни българи, които на свой ред налагат идеята, че само Русия може да ни освободи.

След това, както знаем, следва Руско – турската война 1877-78, чийто край ознаменува краят на петвековното турско робство у нас.

В Санстефанския мирен договор Русия предлага България да се „състои“ от Мизия, Тракия и Македония, най – общо казано, но още преди войната Русия се договаря с Австро-Унгария при победа да не се създава голяма славянска държава на Балканите, така че практически договорът става неизпълним.

У нас е наложено мнението, че на Берлинския конгрес Великите сили ни „разпокъсват“, което обаче не е съвсем така… Общото им решение да се създаде Княжество България и Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия, Родопите и Пиринският край, населени основно с българи, да останат извън границите ни, всъщност показва, а и доказва, че всяка от Великите сили се стреми към влияние на Балканите, а когато това не може да се случи, се обединяват около позиция, удовлетворяваща ги в еднаква степен.

Много българи винаги са мислели, че Русия безкористно ни освобождава от османско владичество или турско робство – да не се „хващаме“ за термина. Без да омаловажаваме крайния за България резултат, бихме казали, че като една от Великите сили, Русия преследвала свои цели, които в конкретния исторически момент просто съвпадат с нашите, и това се оказва добре за България.

България и двете й национални катастрофи

След Освобождението 1878 национален идеал ни става обединението на „разпокъсаните“ български земи. И опростенчески казано, на 6 септември 1886 Царство България (т.е. Мизия) и Източна Румелия (т.е. Тракия) се съединяват, след което остава Македония, Източна Тракия и останалите територии, да не ги повтаряме, също да бъдат „съединени“ с България.

Големият ни шанс става Балканската война (1912), в която ставаме съюзници със сърбите и гърците срещу Османската империя. Докато българската армия се сражава на първа линия с турската, Сърбия „се настанява“ във Вардарска Македония, а Гърция – в Беломорието. Факт е, че ние си отвоюваме Родопите, Пиринския край и поречието на Струма и Места, но това не променя другия факт – че Сърбия и Гърция и нямат никакво намерение да отстъпят…

По тази причина Балканската война преминава в Междусъюзническата (1913), в която към „съюзниците – разбойници“ (според тогавашното им определение) се включват и Румъния и Османската империя. България претърпява „масивeн“ крах, в резултат на който Вардарска Македония става сръбска територия, а Беломорието (без една нищожна част, колкото да се каже, че имаме излаз на Бяло море) – гръцка. И така Междусъюзническата война става Първата национална катастрофа за България, защото обединението на българските земи не само не се осъществява, но и с отнетите територии то започва да изглежда неосъществимо.

На следващата 1914 година в Европа избухва Първата световна война, в която Великите сили „се разделят“ на две враждуващи коалиции – в едната са Франция, Русия и Великобритания, а в другата – Германия, Австро – Унгария и Османската империя. В „крачка“ към двете коалиции ще се присъединят десетки държави, между които и България.

Нашият мотив да се включим във войната са изгубените територии, а за избора ни към коя от двете коалиции да се присъединим, роля изиграват няколко фактора. Сърбия и Румъния, от които търсим реванш, са станали съюзници на едната коалиция, в която е и великобритания, която до този момент никога нее била на страната на българските интереси. Следователно, нашето място е в другата коалиция, където е Германия, освен и че само тя ни дава надежда да постигнем целите си. Вероятно не е без значение и това, че цар Фердинанд е с австрийско – френски „монархически“ гени, но не и английски, макар да е спорно дали негова е последната дума чий съюзник да станем.

България мъжката се сражава по фронтовете на Първата световна война, но в крайна сметка и Германия, т.е. и България, е победена. И последствията за нас от Ньойския договор стават Втората ни национална катастрофа. Към загубените територии от предишните две войни за национално обединение се прибавят и над 120 села и няколко града „оттатък“ днешната българо – сръбска граница – т.нар днес Западни покрайнини, както и половин Струмишка околия – днес в Северна Македония. Цялото пък Беломорие (плюс нищожният ни излаз на Бяло море) под давлението на Великобритания е дадено на Гърция. Южна Добруджа си остава румънска, а Източна Тракия – турска, макар тогава още да не е създадена държавата Турция.

Освен това в трите войни губим над 100 000 войници и офицери, а десетки хиляди са ранени или безследно изчезнали. България е и разорена, и „наказана“ с 2,25 милиарда златни франка репарации (глоби), и отвсякъде с орязани територии, така че за лелеяното обединение на българските земи и дума вече не може да става…

На мястото на абдикиралия цар Фердинанд на престола се качва синът му цар Борис III. По силата на Търновската конституция България е парламентарна монархия – опростенчески казано, това означава, че се провеждат парламентарни избори и че се избира правителство, но винаги с одобрението на царя, както и че най – важните решения за България ги взима той.

Днес много хора дават отрицателнаи оценки за цар Борис. Ние квалификации няма да даваме, но ще кажем, че този човек никога не забравя какво наследство поема – три войни за национално обединение и стотици хиляди убити войници, почернени майки, вдовици и сирачета, както и че не трябва никога да допуска това пак да се случи…

Германия между двете световни войни

На победената в Първата световна война Германия й са наложени наказателни санкции от всякакъв характер, но тя преживява най – болезнено териториалните си загуби. И понеже първите следвоенни години са много тежки, а в 30 – те години има световна икономическа депресия, спечелилата изборите Националсоциалистическа германска работническа партия начело Адолф Хитлер заявява, че причината за срива на немската икономика са наложените след войната санкции, което очевидно не е истина, но допада на немците.

Станал скоро чрез референдум „фюрер“ и върховен главнокомандващ, Хитлер въвежда диктатура и като използва държавния апарат, смазва опозицията. Много от политическите противници са пребити или направо убити. И въпреки това Хитлер има подкрепата на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.

Улисани в собствените си икономически проблеми, Франция и Великобритания – Велики сили и „съседи“ на Германия, не се намесват, когато в нарушение на наложените санкции Хитлер създава 550 000 – на армия. Не се намесват и когато негови войски окупират Рейнската област и строят укрепления (март 1936), нито когато анексира (насилствено присъединява) Австрия (март 1938). Франция и Великобритания само „регистрират“ и анексирането на Судетската област в Чехословакия (септември 1938)…

Споразумението, известно като Мюнхенско, на което Великобритания и Франция разчитат да донесе „мир в наши дни“, има такъв ефект, че след няколко месеца Хитлер завзема и останалата част от Чехословакия…

И в 1939 става ясно, че следващата държава ще е Полша…

Съветска Русия/ Съветският съюз между двете световни войни

В разгара на Първата световна война и в началото на 1917 в Русия цари масово изтощение и глад. Работници вдигат стачки и организират демонстрации, напрежението расте и в столицата Петроград (Санкт Петербург ) настъпва хаос. Руският цар Николай II абдикира и е съставено Временно правителство.

Скоро Ленин, който дотогава живее (почти) в чужбина, се завръща и призовава към революция. И през ноември 1917 тя се случва. По даден от крайцера „Аврора“ сигнал е атакуван Зимният дворец, Временното правителство е свалено, на власт идват болшевиките и Русия става първата болшевишка, т.е. комунистическа, държава в света, доколкото след година Болшевишката партия ще се преименува на Руска комунистическа партия (болшевики).

Това довежда до нещо непознато до този момент в света – еднопартийна власт, планирана икономика и национализация на частната собственост. Създадена е и работническо – селска Червена армия. През 1919 година Ленин става инициатор и на учредяването на Комунистическия интернационал (Коминтерна), с присъствието на 35 представители на европейски „леви“ партии, вкл. и на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Идеята е тези партии да се болшевизират и като осъществят революции в собствените си държави, в перспектива комунизмът да победи в целия свят.

Успоредно с всичко това в Русия тече гражданска война, в която „всеки е срещу всеки“. В градовете работници, войници и граждани се бунтуват… Червената армия по места помага на болшевиките да завземат властта, освен и че не спира да се бие с Бялата гвардия – военни формирования от бившата царска армия… Цар Николай II и семейството му са варварски избити…

И когато все пак нещата се успокояват, се оказва, че в Русия, която започва да се нарича Съветски съюз, има ужасяваща икономическа и социална криза – 2,5 милиона демобилизирани войници не могат да намерят мястото си в живота… През 1922 настъпва такъв глад, че умират към 5 милиона човека… В цялата страна пък скитат около 7 милиона деца, останали без родители и близки….

Независимо от това, към 30 – те години нещата в страната се стабилизират, а плановата икономика започва да дава резултати и Съветският съюз започва да се индустриализира… Първата комунистическа държава използва пропагандата и не спира да внушава колко прекрасно се живее в нея, заради което още повече става идеал на комунистите в Европа…

След смъртта на Ленин начело на държавата застава Сталин. Той практически ликвидира всичките си политически противници, след което предприема масови арести и разстрели на военни, на партийни членове и граждани, под претекст, че се врагове на революцията… Отделно такива врагове – десетки хиляди, милиони – Сталин „въдворява“ в стотици трудови лагери…

Всичко това се случва в средата на 30 – те години – сравнително спокойни в икономическо отношение главно защото селкостопанската реколта е добра. Този изгоден момент е използван от Сталин, за да провъзгласи, че социализмът – първата фаза на комунизма – е изграден. Твърди се, че така Сталин се е опитвал да активира съветския патриотизъм, за да го противопостави на надигащия се в Германия фашизъм.

България между двете световни войни

След Първата световна война политическата обстановка по разбираеми причини става нестабилна, а Ньойският договор ни заставя да разпуснем армията си, в резултат на което офицерите се чувстват употребени в трите войни за обединенито на българските земи…

БЗНС спечелва изборите, а министър – председател става Александър Стамболийски. Чрез закон за наказание на виновниците за националната катастрофа много хора са вкарани в затвора. Отделно земята на едрите земевладелци е ограничена, а „излишното“ е раздадено на бежанци и селяни…

Освен селяните никой друг не е доволен от земеделското управление; паравоенни отряди на БЗНС, официално Оранжева гвардия, а неофициално – „сопаджии“ вилнеят из България… ВМРО става неуправляема… И унизените офицери създават Военен съюз, опозиционните партии – Конституционен блок, други политици – Народен сговор, а Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) след Руската революция в 1917 така се болшевизира, че се и преименува на Българска комунистическа партия…

На 9 юни 1923 Военният съюз извършва преврат, а Стамболийски е убит… „Ответното“ Септемврийско въстание в защита на БЗНС е организирано от Българската комунистическа партия, но селяните са оставени на произвола на съдбата и бунтовете им са смазани с нечувана жестокост…

Като реванш, Военната организация към ЦК на БКП извършва атентата в църквата „Света Неделя“ и 213 души намират смъртта си… И реакцията не закъснява – започват масови арести на комунисти, безследно изчезват хора, а накрая Законът за защита на държавата (ЗЗД) забранява Българската комунистическа партия…

Икономиката ни, възстановена криво – ляво, през 30 – те години е обвързана основно с германската. Германският пазар безотказно приема тютюн, зърнени храни, животински продукти и минерални ресурси. В същото време българският пазар е залят от немски стоки – текстил, метални изделия, техника, химикали, лекарства, въоръжение за армията. Българското правителство отчита тази зависимост и обвързаност, но няма голяма възможност за избор.

В навечерието на Втората световна война

Черните краски в Европа се сгъстяват…

Следва Част 2.

 

Рубриката (Не)забравената България се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ – официален дистрибутор на Hörmann.

error: Съдържанието е защитено!