9.IX. 1944 като „преди“ и „после“ – 2 част

9.IX. 1944 като „преди“ и „после“ – 2 част

9.IX. 1944 като „преди“ и „после“ – 1 част

2 ЧАСТ. ГЕРМАНИЯ, СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ В ЕДНА ЛОДКА

В навечерието на Втората световна война

В края на септември 1938 в Мюнхен лидерите на Великобритания, Франция и Италия не възразяват срещу предложението на Хитлер Судетската област в Чехословакия да стане германска територия, нищо че по това време с нея Франция има договор за военно сътрудничество…Великобритания и Франция решават поне временно да отложат евентуалната война в Европа или поне забавят…Но подписвайки Мюнхенското споразумение, двете Велики сили всъщност „отварят кутията на Пандора“, след което войната става само въпрос на време…

Реакцията на България

Буквално веднага група български политици изпращат поздравителна телеграма за „свръхчовешките“ им „усилия да спасят света от една нова катастрофа”.Всъщност работата е малко по – друга. При прекрояването на границите след Първата световна война т.нар. Судетска област, населена 90% с немци, е дадена на Чехословакия. И затова Мюнхенското споразумение у нас се приема като възстановяване на една историческата несправедливост, засегнала много държави в Европа, между които България, защото и на нас са отнети земи…

И още нещо – От Първата световна война „нататък“ ако сме свързани с някоя от Великите сили, то това е (почти) изцяло с Германия – и политически, и стопански, макар двата фактора да са неразривно обвързани. И причината се знае – освен геополитически, т.е. само заради сферите на влияние, останалите Велики сили не проявяват интерес към нас.

Русия винаги се е интересувала от България, но след Пъвата световна война и вече с името Съветски съюз, тя става първата болшевишка страна в света. Това няма как да я сближи с Царство България, освен и че създаденият в Москва Коминтерн (организация на комунистически и всякакви „леви“ партии в Европа) започва да действа за „незабавни локални“ революции. И като следват тази директива, комунистите у нас организират в 1923 Септемврийското въстание (терминът не е точен, по – добре е селски бунтове) и в 1925 атентата в църквата „Св.Неделя“, а „кървавите“ им резултати са повече от ужасяващи…

Държавата дава брутален реванш, а и забранява Българската комунистическа партия (т.с.). В следващото десетилетие тя си сменя името, за да се официализира, и има влияние основно в работническите среди, където циклично организира стачки; печели и тук – там общински избори, докато идва 1934 и всички партии са забранени… Комунистите не спират дейността си, макар и неявно, а държавата не ги изпуска от очи, защото знае, че те имат постоянна готовност да започнат да изпълняват указанията на Коминтерна…

В този контекст Мюнхенското споразумение предизвиква у нас възторг между всички свързани по някакъв начин с Германия слоеве – търговци, посредници, служители в германо-български сдружения, акционери в смесени предприятия, министерски и банкови чиновници, държавни служители и частници, висши офицери, както и у националистически настроената интелигенция, младежта и македонстващите – така наричат членовете на ВМРО, на които открай време „зорът“ им Македония….

Политиците нямат единна позиция. Управляващото безпартийно мнозинство не взима страна. Група депутати са твърдо „за“ Германия, опозиционните партии – „за“ сътрудничество с Великобритания и Франция, а Българската комунистическа партия (парламентарно непредставена) издига лозунги против Германия и за Съветския съюз, нищо че той не участва в Мюнхенското споразумение.

Натискът обаче се засилва. Германия организира у нас шумни културни събития, а дипломатите й се активират. Не остават назад и английските и френските им колеги – с умерен успех. Залагайки на традиционното у нас русофилство, Съветският съюз също се опитва отклони България от Германия, Великобритания и Франция, но като болшевишка държава, съвсем не може да постигне нищо…

Цар Борис предвижда какво ще последва в Европа, но и знае, че като малка и слаба държава, единственото, което може да спаси България, ако изобщо може, е неутралитетът. „През 1938 тръгнах да хлопам, срещнах се с всички държавни глави и колкото да бях малък, се мъчех да направя нещо за мира.” – споделя той и фактите показват, че е било така, но какво от това…

Пактът „Молотов-Рибентроп“ 

След близо година – на 23 август 1939 – Германия и Съветският съюз, т.е. Хитлер и Сталин, сключват в Москва Договор за ненападение, наричан „Пакт Молотов-Рибентроп“ по името на подписалите го външни министри.
Дълги години битува мнението, че Хитлер пренебрегва договора и на 22 юни 1941 коварно напада Съветския съюз. И много хора у нас, а и не само, и днес са уверени, че във Втората световна война воюват Германия и Съветският съюз и че Съветският съюз побеждава Германия…

Де да беше така…Втората световна война започва на 1 септември 1939, когато Германия нахлува в Полша. Но понеже преди тази дата с „миролюбието“ си Великобритания и Франция „улесняват“ Хитлер, след тази дата нещата така се развиват, че практически целият свят се включва в тази ужасна война…

Антихитлеристката коалиция, наречена Съюзниците – между Съветския съюз, Великобритания и САЩ (не изброяваме съюзниците им) побеждава коалицията, наречена Тристранния пакт или Оста – между Германия, Италия и Япония (също не изброяваме съюзниците им). И Хитлеристка Германия, „първопричината“ за войната, е безапелационно разгромена. И още нещо, което се омаловажава днес – най – много си изпащат и най – много жертви дават руснаците, но без англичаните и американците (основно) е нямало как да сразят Германия.

Тайният допълнителен протокол

На същия този 23 август 1939 се подписва обаче и един Таен допълнителен протокол, който в наши дни излезе на бял свят, нищо че руснаците винаги са отричали съществуването му.

Поначало те държат безценни и свои, и чужди архиви. В този смисъл когато Съветската армия влиза в България през септември 1944, като „военен трофей“ отнася българските архиви. Измежду тях – с оглед на настоящата публикация, но и не само – особено ценен е архивът на Тайната царска канцелария. И ако ни се върнат архивите, за което години наред настояваме, те биха дали яснота на много въпроси, свързани с нашето участие във Втората световна война.

А що се отнася до Тайния протокол, в него Хитлер и Сталин си поделят Европа, грубо казано. Хитлер, „взел“ си каквото иска, се договаря със Сталин да си „разделят“ и Полша. Литва, Латвия, Естония и Финландия, както и Бесарабия (тогава в Румъния), се „зачитат“ като интерес на Съветския съюз. Това е – може на някого да не му се вярва, но го има черно на бяло.И на 1 септември 1939 от запад Хитлер нахлува в Полша, а на 17 септември от изток Съветският съюз нахлува в Полша…

Реакцията

Меко казано, Великобритания и Франция побесняват. Докато са си „затваряли“ очите, Хитлер е окупирал Австрия и Судетската област в Чехословакия, а сега и Полша…И въпреки че имат договор с нея, не предприемат нищо повече от това, да обявят война на Германия – почти само формално…

В Германия преследваните от Хитлер немски комунисти не разбират какво се случва… И руснаците в Съветския съюз са в шок – нали режимът на Хитлер е фашистки… Участници в Испанската гражданска война, сражавали срещу фашисткия генерал Франко и емигрирали в Съветския съюз, както и всякакви други комунисти емигранти са стъписани…

И комунистите в Европа са в същото положение, но за това си има Коминтерн и председател – Георги Димитров. В 1933 нацистите го обвиняват в подпалването на немския Райхстаг, но не успяват да го осъдят и той емигрира в Моска. Станал част от обкръжението на Сталин, Димитров се научава безпрекословно да му се подчинява. Затова разпраща „директива“ до европейските компартии, че това е решение на другаря Сталин, и точка по въпроса.

Реакция в България

Никой не си прави илюзии – войната е започнала… Но и никой не провижда какво ще последва… На стопанските кръгове започват да им се привиждат бъдещи големи сделки; на националистическите кръгове – как ще ни се върнат отнетите земи, а Българската комунистическа партия е в патова ситуация. На първо време заявява, че „пламналата война между големите империалистически държави е… дело на германската агресивна политика, улеснена от измяната на английските лордове, френските банкери и полските панове”.. После зачаква нареждания от Коминтерна.

Българското правителство, което означава и цар Борис, няма време за губене. На 15 септември 1939 чрез пресата огласява декларация, че „предвид създаденото международно положение и развиващите се събития, България, продължавайки миролюбивата си политика, ще остане неутрална.”

Последвалите събития

Оттук нататък събитията следват като лавина… На 30 ноември 1939 Съветската армия напада Финландия, където има и части на Вермахта…През април 1940 Германия нахлува и окупира Дания и Норвегия, а през май и юни – и Франция, Белгия, Холандия и Лююксембург… Пак през юни Съветският съюз нахлува и окупира Литва, Латвия и Естония, а Румъния сама „отстъпва“ Бесарабия…

И само една глътка въздух – на 7 септември 1940 под арбитража на Съветския съюз и Германия и със съгласието на Италия между България и Румъния се сключва т.нар. Крайовска спогодба. Южна Добруджа, отнета ни след Първата световна война, става пак „наша“…

В края на септември 1940 в Берлин се сключва военен съюз между Германия, Италия и Япония – т.нар. Тристранен пакт, след което в началото на октомври Германия нахлува в Румъния и така погледнато, в Европа не остават кой знае колко малки държави за окупиране…

На 22 октомври 1940 и след „покана“ България да се присъедини към Тристранния пакт, цар Борис отказва.
Няколко дни по – късно Италия нахлува в Гърция. От Рим предлагат да се включим във войната срещу съседна Гърция „за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония“. Цар Борис категорично отказва.
В началото на ноември Съветският съюз започва преговори за присъединяване към Тристранния пакт, но нещо не се разбират с Германия, а една от причините е, че руснаците искат България да бъде включена в тяхната сфера на интереси… И когато получават отказ от Германия, решават вместо член на Тристранния пакт, Съветският съюз да бъде само партньор…

Временната равносметка

И излиза, че „разпределили“ си Европа, Германия и Съветският съюз могат да си поделят и Балканите… Босфора и Дарданелите открай време са „мерак“ на руснаците, така че и сега се „заглеждат“ натам, но им трябват бази в България… И за да постигнат своето, те изтъкват на Хитлер довода, че той има вече бази в Румъния, но този път той ги „отрязва“ – за това тя е „поканила“ Германия, така че ако и България „покани“ Съветския съюз, няма проблем…

И българската дипломация изпада в шах. Цар Борис се среща с Хитлер и той почти му отправя ултиматум за присъединяване към Тристранния пакт, но цар Борис втори път отказва…. След два дни Москва предлага на нашия посланик България да получи гаранции за сигурност, т.е. да сключи пакт със Съветския съюз. У нас това моментално се „разчита“ като предложение да ни последва съдбата на Литва, Латвия и Естония и отговорът е категоричен – на България не са ѝ необходими допълнителни гаранции, защото не се чувства застрашена, а и вече е поканена да се присъедини към Тристранния пакт.

В следващите четири дни (от 20 – 24 ноември 1940) към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия…Ден след това Сталин „отвръща“ на удара – изпраща в София емисаря Соболев с предложението за разполагане на техни военни бази във Варна и Бургас срещу териториално разширение на България в Беломорска Тракия.

У нас „стартира“ т.нар. Соболева акция, в която комунистите призовават за изпращането на писма, телеграми и петиции за сключване на съюз „със СССР“, изпълнявайки директивите на Коминтерна и очевидно без да схващат как точно стоят нещата… В крайна сметка цар Борис отклонява руското предложение.

Накъде?

Накъде да „хване“ България или накъде е можела да „хване“, е дискусионен въпрос без единен отговор най – вече защото се търси десетилетия след като българската кола се е обърнала… А и в „окото на бурята“ нещата не са били такива, каквито ни се виждат от разстоянието на годините…

България има четири възможности: Да стане във войната съюзник на Германия, от което автоматично следва и война на Балканите, а опитът от балканските войни й подсказва, че те не завършват в полза на България…

Да „тръгне“ с Великобритания и Франция, заставайки и срещу Германия, и срещу Съветския съюз, за което у нас обаче не е имало подкрепа. А и историята показва, че Великобритания никога не е заемала наша страна..

Да се съюзи със Съветския съюз, съвсем няма как. Освен че Царство България няма никакви политически и идеологически допирни точки с болшевишката държава, в този момент тя не е против Германия, а даже напротив…

Четвъртата възможност е да държи политика на неутралитет и неангажираност и България избира нея, знаейки, че и това ще е до време, защото малките и слаби държави са твърде малки и твърде слаби, за да отстояват собствена политика…

Днес много хора казват, че е било по – добре Германия да ни е прегазила, вместо да й ставаме съюзник и понесем после всички негативи на победена държава… Добре звучи, но ако пренебрегнем един много важен факт – че в България такива настроения не е имало… И може да не ни харесва, но е така…

Натискът върху България

И каквото и да се говори, фактите показват, че до последно цар Борис всячески се опитва България да запази неутралитет. И че протака присъединяването ни към Тристранния пакт, докато това става наистина невъзможно…
До края на 1940 и началото на 1941 въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, както и въпреки настойчивите дипломатическите совалки на Великобритания и САЩ, България упява да устои…
В същото време в Гърция италианската армия търпи поражение и германската армия трябва да се озове в Гърция… Това обаче може да стане само през България и затова оттатък Дунава 500 000 войници на Вермахта само чакат знак…

Германия все повече и повече усилва натиска върху България. Хвърля огромни средства за подкупване на пресата и активиране на националистическите среди – политици, индустриалци, част от интелигенцията, военни, младежки организации и македонстващи… И всички те обвиняват цар Борис, че провежда политика не в полза на България, а печатът гърми за германската бойна слава…

Българският посланик в Берлин праща телеграма след телеграма… Към немския натиск се включват и италианците – с внушението, че германската армия така и така ще влезе в Гърция – през Югославия… И че от това Югославия само ще спечели, докато България само ще загуби…

При тази обстановка в началото на 1941 министър – председателят Богдан Филов, германофил, провежда среща с германците на „тяхна“ земя и заявява, че България е готова да се присъедини към Тристранния пакт, но пак нещо го усуква… Хитлер за кой ли път го уверява, че ако станем съюзник на Германия, „неудобството“ ще е само за за Съветския съюз…И за кой ли път става ясно, че нещата ги решават Великите сили и че какъвто и избор да направим, късата клечка все ще е у нас…

И след нова серия българо – германски и германо – български срещи, разговори, обяснения и всякакви подобни, Германия излиза с предложението да осигури на България излаз на Бяло море, но без никакъв друг ангажимент и без гаранции за запазване цялостта на българската територия…

Цар Борис продължава да се колебае… И накрая взима единственото възможно решение – за да избегне окупацията на България с всичките й последствия (човешки жертви, изпращане на български войници на фронта и т.н.), дава карт бланш на Филов да подпише присъединяването на България към Тристранния пакт, но със статут на „неучастие във войната“.

Подписване на пакта

И когато на 1 март 1941 във Виена Филов слага подписа си, същия ден войските на Вермахта прекосяват Дунава и навлизат в България…

Следва 3 част. БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЙНАТА – САМА В ЛОДКАТА

 

Рубриката (Не)забравената България се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ – официален дистрибутор на Hörmann

error: Съдържанието е защитено!